В теб винаги се води едно битка - тази между разумът и сърцето. И винаги една от страните взема превес и тогава тя решава “моментната” ти съдба. Когато това е умът - ти си устремена, знаеш какво искаш и как, как да действаш, за да го постигнеш. когато това е сърцето ти си окрилена, лети и се радваш. И тогава няма пречка за тебе да разшириш и да изразиш себе си.
Но именно там е проблема - че винаги е една от двете страни, една то двете ти половини. И за това винаги остава да се чувстваш не-цяла, не пълна, не напълно това, която смяташ че трябва да е. И това е така защото винаги остава другото, неизразено.
Така е и в случая - знаеш каква трябва, но знаеш и какво ти се иска.. и отново биваш разкъсвана от това противоречие, от този избор, който пак сте те остави наполовина.
За да намериш избора по средата трябва да не избираш страната на едното от двете - остави се до бъдеш водена от едно нещо, което винаги може би забравяш - интуицията. Не, това не е Сърцето, нито пък Ума - това е вътрешния ти глас, който ще те води. А ти го пренебрегваш. Той се опитва да те насочи, да ти покаже пътя - а ти го затулваш и пренебрегваш.
Тя /Интуицията/ беше, която ти подсказа за множество избори, които ти не направи и сега връщайки се назад може би разбираш как е трябвало да действаш.
Оставай по-често Тишината да ти говори - тогава ще чуеш гласа й /на Интуицията/. Не се опитвай да заглушиш гласа й - защото той ще те води в изборите ти и ще ти покаже по-ясно пътя ти. А не това, което си мислиш че би могло да бъде, или пък ти се иска. Всеки от нас има своята пътека, и колкото и може би да не му харесва, като я сравнява с чуждите, но това е неговата пътека и само той, и никой друг, не може да я извърви. Тя е за него отредена и само той ще я извърви.
За това ние те съветваме да оставиш тишината да ти говори. Тя ще ти подскаже хората, местата, събитията, които да следваш. Да, тишината не говори гръмко, не тръби и не зове мощно. Но тя те води из лабиринта на трудните избори, из лабиринта на трудните решения и ще те изведе на светлината на твоята пътека.
Виждаме, че искаш нещата да се развиват по-бързо, да бъдат по-ясни за тебе, но яснотата идва със времето в което се научиш да “чуваш” ясно Интуицията си. Имаш три дни, в които ще ти се случат 3 “странни” случки! Виж дали ще успееш да ги забележиш и да извлечеш уроците от тях. Това ще покаже дали си готова за следващия етап. И тогава ще бъдеш в състояние да съградиш своята реалност.
За това остани отворена, остани “нащрек” за тишината - така ще разпознаеш и сбъдването на собственото си развитие.
И не забравяй - помощта идва само когато бъде поискана. А ти не я търсиш, не я искаш, смяташ че сама и само сама трябва да се справиш! А това не е нужно - да ти сама трябва да извървиш пътя на собственото си развитие, но и много помощници ще срещнеш по пътя си, стига да ги призовеш.
