Съвършенството не трябва да бъде Ваша цел, защото то съществува само в ограничението.
Дори само да го произнесеш - "Аз съм съвършен" - ти поставяш ограничението след "Аз съм". Остави се да бъдеш - да СИ.
А съвършенството остави в полето на ограниченията. Как можеш да бъдеш себе си - Неограниченият и в същото време - Съвършен ?!
Всяко уточнение след "Аз съм" е ограничение. Дали можеш да изброиш всичко, което си.
И дали осъзнаваш това, което си. А дали и има смисъл да изброяваш какво и кой си. Вместо да бъдеш - да изживяваш това, което СИ.
А не да се отъждествяваш с едно или друго качество, определение, мисъл.
В неизмерността на Духа можеш ли да кажеш от къде започва едно и свършва друго. И кое какво е и кой е?!
Единствената истина е "Е" - Е това, което Е. Това е напълно достатъчно!
Останалото .. о да то съществува, но само, за да прояви необятното.
Да твориш в Безкрая - каква невероятна игра е това! И как можете после да твърдите, че Вие сте ограничени, притиснати, безсилни? Та толкова безкрай има във Вас. И чака - да го проявите. В дума, стих, дихание, творение. То чака Вие да му вдъхнете живота на Вечността. Там от където Вие сте.
